Гъвкава ипотека

Ползването

Докато стандартните ипотечни заеми обикновено се усвояват еднократно или на няколко транша до определен краен срок и след това се връщат по договорен погасителен план, кредитите с опция за овърдрафт или револвиране дават по-голяма свобода на клиентите. При тях в рамките на определен период - например минимум една или две години и максимум три, пет или седем години, клиентът може да тегли и връща суми в рамките на одобрения му кредит, когато поиска. Ако не погаси задължението си в този период, след изтичането му най-често договаря с банката погасителен план, който може да е индивидуален, с равни или с намаляващи месечни вноски. Обикновено заемът може да бъде върнат за стандартния срок на изплащане за ипотечните кредити, но след като от него бъде изваден периодът с гъвкава схема. Например при максимален срок за ипотечен заем от 20 години и ползван период без погасителен план от три години, задължението трябва да се върне максимум за 17 години. Това според банкери означава, че може клиентът да плаща по-високи вноски, ако е усвоил целия одобрен кредит и през периода на гъвкаво погасяване изобщо не е плащал главница, а след това трябва да го изплати за по-кратко време от стандартен ипотечен кредит.

Разходите

Обичайно лихвата по ипотечните кредити с овърдрафт или с револвиране се начислява само върху усвоената част от размера на одобрения заем. Като размер тя може да е същата като при стандартните ипотечни заеми, но може и да е по-висока заради това, че усвоената сума може да е по-малка от одобрения кредит. Някои банки по същата причина в периода без погасителен план събират месечна или годишна такса ангажимент върху неусвоената част от одобрения кредит - например в размер на 1% на година. За сравнение при стандартния ипотечен кредит подобна такса ангажимент може да няма, когато той се усвоява наведнъж, или може да се начислява еднократно и в по-малък размер, ако кредитът се усвоява на траншове до определен краен срок. Банкери посочват, че е добре клиентите да преценят дали за тях е по-изгодно да плащат такса ангажимент върху неусвоения кредит, когато има такава, или лихва върху усвоения кредит и да имат предвид това, когато решават как да ползват средствата.

Ипотечният кредит с овърдрафт или с револвиране може да има по-високи разходи за управление. При него за периода без погасителен план може да се дължи ежегодна такса за управление, докато при стандартния заем тя да е еднократна или отново ежегодна, но в по-малък размер. В периода без погасителен план обикновено клиентът може да върне изцяло ползвания заем, без да дължи такса за предсрочно погасяване, което се посочва от банкери като предимство на този вид заем пред стандартния. Този вид ипотечни кредити, както и стандартните, обикновено са свързани и с други разходи за клиентите, като например за учредяване на ипотека, за застраховки и др. Като лихва обаче заемите с ипотека обикновено са по-евтини от потребителските кредити и кредитните карти заради обезпечението по тях.